Разкопки в Забранения град разкриват славното му минало – Първа част

2022-03-29 14:17:43

Настоящият археологически проект в Забранения град разкрива ранните дни на императорския дворец.

Безбройните посетители на двореца, намиращ се в сърцето на Пекин, неминуемо сe удивяват на архитектурното му величие. Простиращ се на площ от около 720 000 кв. м и официално познат като Дворцовия музей, императорският град е дом на императорските семейства от династии Мин (1368-1644) и Цин (1644-1911).

От 1420 г до падането на монархията, 24 императори са живели тук. Безброй легенди и истории са скрити зад червените стени на двореца и под златните му покриви. През 2020 г., когато 600-годишнината му бе отбелязана с изложба, беше даден старт на археологически проект през октомври в западната част на дворцовия комплекс.

Зад затворените врати и далеч от шумотевицата и навалицата, работата се извършваше сравнително спокойно, но откритията има вероятност да докажат, че Забраненият град е бил в миналото дори по-величествен, отколкото е днес.

Заставайки пред археологическия обект, не е никак трудно да си представим една от дворцовите сгради в комплекса, на базата на тухлите и камъните пръснати на площ 1000 кв. м в мястото на разкопките. Това е и най-мащабният археологически проект, свързан със Забранения град.

Археолозите са открили четири квадратни фундамента, направени от тухли от ранната династия Мин. Основите се използвали за поддържане на колони.

У Уей, един от археолозите по проекта, каза, че 1,6-метровите фундаменти са широки около 4,4 м, което ги прави най-големите тухлени подпорни основи, намирани в досегашните археологически разкопки в Китай. Те са известни като сандун в традиционната китайска архитектура.

?Ако фундаментът е толкова голям, просто си представете колко величествена и висока е била колоната“, каза ученият миналия месец. ?Те могат да разкрият величествена дворцова конструкция от ранната династия Мин, която е много по-голяма от съществуващите днес в Забранения град“, добави той.

Тайхъдиен (Залата на Великата хармония) е ядрото на Забранения град, която се е използвала ексклузивно за най-важните императорски ритуали, е най-голямата и най-висока конструкция в комплекса. Нейните ъглови колони са широки едва 1,6 м.

?Не можем да видим подземните основи, но по наша преценка вероятно са около 2 м широки, на базата на предишния ни опит в изследването на други мински конструкции. Което е много по-малко от новите ни археологически разкрития“, каза У.

Амбициозен план

След побеждава в гражданската война през 1402 г. третият владетел на династия Мин, Джу Ди, известен още като император Юнлъ, решава да премети държавната столица от Нанкин в Пекин.

Години наред се събират най-добрите строителни материали от цялата страна за изграждането на новия град. Смята се, че амбициозният план е включвал 1 милион строителни работници и майстори.

Въпреки това пожарите се оказали огромен враг за императора и Забранения град, който е и най-големият дървен архитектурен комплекс в света. Само няколко месеца след преместването на император Юнлъ в новия си дом в Пекин, Тайхъдиен и още няколко други ключови постройки били разрушени при огромен пожар.

В последвалите години строежът на Забранения град често ставал жертва пожари, причинени обикновено от мълнии, и трябвало непрекъснато да се ремонтира или построява наново.

Много сгради в комплекса са обречени на разруха по време на войната от 1644 г., когато бунтовници окупират Пекин и свалят династия Мин.

Сю Хайфън, директор на археологическия отдел към Дворцовия музей, каза: ?Въпреки че оригиналният формат като цяло е запазен, детайлите се променяли всеки път при реконструкцията на двореца. Много сгради в Забранения град днес са от времето на династия Цин или късния период на династия Мин. Хората винаги се чудят, как е изглеждало мястото в началния период“.

Мащабът на някои от дворцовите сгради също се е смалил с времето, главно заради трудностите при намирането на дървесина, която е достатъчно голяма за използването ? като строителен материал.

Така например след като няколко пъти бива разрушена при пожар, настоящата зала Тайхъдиен е построена отново през 1695 г. Нейната фасада, която е 64 м широка, може да изглежда величествена за един обикновен човек, но много професионални учени считат, че големината ? не е пропорционална на статуса.

В сравнение с мащаба на външните порти на Забранения град и главната церемониална зала в мавзолея на император Юнлъ, се счита, че Тайхъдиен е била много по-голяма отколкото я виждаме днес.

Но колко по-голяма?

Според имперски записки на историци от Минската династия, фасадата на залата първоначално е била широка 95 м, или 30 джан според китайските мерни единици, преди да бъде разрушена при пожар през 1557 г.

На базата на настоящата структура на Тайхъдиен това означава, че разстоянието между двете колони в централната зала е било повече от 14 м, което надвишава всички оцелели древни сгради в Китай.

?Мислихме, че подобни размери трудно биха били постигнати. Може би 30 джан е абстрактно понятие за описване на нейното величие. Но настоящите археологически разкопки ни накараха да се замислим за това, колко големи са били минските дворци“, казва Сю.

Така например четирите открити колонни основи показват, че е имало пространство за стая от около 120 кв. м. По-късни разкопки при основите на външните стени посочват, че стаята се е намирала в западния край на двореца.

?Вероятно е била дори по-голяма в центъра. Ще продължим с разкопките и се опитаме да намерим повече колони, за да преценим с точност размера на този ?подземен дворец“, каза още У.

Изключително предпазлив подход е възприет към археологията в Забранения град. След като бъде намерен слой от архитектурни останки, археолозите незабавно спират да копаят по-дълбоко и изследват основите. Въпреки това опазването на това наследство и изучаването на неговата вътрешна структура представлява предизвикателство.

Екипът на Сю имал късмет. Една от опорите на колоната се напукала, което дало възможност за задълбочено проучване на това как са изградени основите.

Заедно с фундаментите на колоните, на мястото са открити тухлени павирани земни повърхности от средния и по-късния период на династия Мин, което показва непрекъсната линия на развиващо се строителство в тази област.

?Можем буквално да проследим 600 години назад само с един поглед“, каза Сю.

Класация

老熟女五十路乱子交尾中出一区,久久人人97超碰A片精品,精品国产一区二区三区四区色欲,久久久久久久人妻无码中文字幕爆
<蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>| <蜘蛛词>|